ИМЕТО УГЪРЧИН Е С КУМАНСКИ ПРОИЗХОД -4

За съществуването на селище през XIII-XIV в. вероятно под името Угърчин говорят и извънредно интересните наименования на места в околното землище. Освен звучните имена от славянски произход, тук се срещат и десетина названия на местности от кумански произход: Куманица, Берил, Муданя, Куртжелан и др. Знае се, че по време на Втората българска държава престолът бил заеман от царе от кумански произход (Тертеровци, Шишмановци), а също и много боляри (Войсил, Елтимир, Белаур и др.) били от кумански произход. Посочените по-горе имена на местности от кумански произход, както и името на крепостта „Батън" (над с.Сопот), на изчезналото с. Батово между с.Дерманци и Угърчин, на Гатил при с.Лазар Станево и много други, показват, че в Угърчин и околните места са живели кумани. За присъствието на власи и други етнически групи преди падането на България под османска власт има по-малко данни.

 

Кумански конници, изобразени в Хрониката на Радзивил



Миниатюра от евангелието на цар Иван Александър (14 в.) изобразяваща семейството му, заедно със сина му цар Иван Шишман. Британска библиотека, Лондон

Особена трудност представлява все още тълкуването на името „Угърчин". Народът, както и тези, които са се опитвали да го обясняват, го извеждат от името на първия заселник унгарец, от името на някакъв Гърчин (от грък), който имал владение тук, и най-после от угар. Всички тези тълкувания са необосновани.
Названията на редица селища на страната: Алтимир, Васильово, Драганово, Радомирци, Бежаново, Добревци, Делчин, Мачин,   Кюстендил,  Радомир, и пр., произхождат от лични имена. Възможно е и Угърчин да има такъв корен. Такова име днес няма, но в миналото изглежда е било разпространено. В един надпис от 1379 г. върху надгробна плоча до вратата на митрополитската църква в Охрид между другите имена се чете и  името Угърчик.
Името Угърчин е от кумански произход, каквито са имената на голям брой селища и местности у нас, като Батин, Дичин, Батановци, Недан, Алтимир, Негован, Алботин, Куманица (до Караш), Куманец (до Джурово), Ярджиловци, Гиген и др. Селото било наречено така вероятно по името на някакъв кумански болярин - Угърчик. За подобен произход говорят също и редица названия на местности в землището на днешното селище: Куманските ливади, Куманската долина, Кумански рът и др.

Братя РАДОЕВИ
«Из миналото на Угърчин», Сф, 1978

По-нови данни:

Румен КОВАЧЕВ от Народната библиотека «Св.св.Кирил и Методий» дава своя принос за най-ранното датиране на Угърчин. През 1997 г. специалистът – арабист издава книгата си «Опис на Никополския санджак от 80-те години на ХV век», в която превежда и коментира новооткрит турскси опис от 1485 г. В този документ за пръв път писмено е упоменато  името на Угърчин.
Там се казва още, че през 1485 г. в Угърчин е имало 25 домакинства и се намира «на пътя от Търнови и Лофча към София и Видин». Жителите му пазели прохода (дервентджии), заради  което ползвали специален статут от държавата. Според «Никополския санджак» съседното с. Сопот наброявало 40 домакинства, а с.Калениче – 36. В документа от 1485 г. се споменава и за изчезналото вече с. Батово – между Угърчин и Дерманци.

Румен КОВАЧЕВ, Сф, 1997
Илюстрации: Уикипедия

Още по темата:
Кумани - Уикипедия
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Доц. Пламен ПАВЛОВ, „ВОЕНАЧАЛНИЦИ И СЪЮЗНИЦИ КУМАНИ, ТАТАРИ И АЛАНИ ВЪВ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО»
http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/voenachalnici.htm

ЗАГИНАЛИ ОТ УГЪРЧИН ЗА ОТЕЧЕСТВОТО ВЪВ ВОЙНИТЕ 1885-1945

 

Взводът на подпоручик Борис Пелов (убит на 18.09.1918 край Дойран) – архив Д.Коев

На 6 май – Гергьовден, е Денят на храбростта, Празник на Българската армия. На този ден се прави тържествен водосвет на бойните знамена, с военен парад и полет на националния трибагреник над София се почита паметта на героите, загинали за България във войните. На този ден се припомнят имената на героите, воювали за Отечеството.

Днес публикуваме пълния списък на войниците от Угърчин, убити по фронтовете или умрели от рани във военно-полевите болници и тези близо до фронта. Всички са уточнявани в продължение на три години в Държавен военно-исторически архив гр. Велико Търново.

Оказа се, че от нашия град за Отечеството са отдали живота си 242 храбри български войни. Поместваме и оригинални фотографии, пазени в архива на читалището.

СЛАВА! ВЕЧНА ИМ ПАМЕТ!

Натисни тук, за да отвориш целия списък

ИЗ ТЕТРАДКАТА СЪС  СПОМЕНИ И СНИМКИ

НА УЧИТЕЛЯ ДАНЧО КОЕВ,

ВЕТЕРАН ОТ ВОЙНИТЕ

Надписана: «Два неприятелски аероплана, които най-много ни безпокояха, но най-после си го намериха, свалени от наши противоаеропланни оръдия» (на позициите около Дойран)

Капитан Петър Михайлов, носител на 2 Кръста за храброст (убит на 18.09.1918 г. край Дойран)

ИЗ АРХИВА НА НАЙДЕН СТЕФАНОВ 

 

Още един от големите герои на България - ..............(в средата), удостоен с 3 Кръста за храброст! В българската военна история с повече от 3 такива медала са известни ограничен брой войни. Напр., ефр. Иван Арабаджиев от с. Аврен, Варненско, е носител на 5 кръста и е доживял дълбока старост (1888-1968)

На бойното поле - «Шапки долу!» за току-що загиналите другари. Надписана: «Участие на Първата световна война. Погребение на угърчинците Пейко Данчев Арабаджиев и Пено Стоянов Пелтешки»

«Другарско погребение на фронта при Дойранското езеро на убития Ганю Радюв Гачовски от Угърчин»

Надхвърлянето между Марко и Мария

МЕСТНОСТИТЕ БЕЛИ КАМЪК, ЗАБИТ КАМЪК И МАРКОВА СТЪПКА

Някога Крали Марко и сестра му Мария се хванали на бас да се надхвърлят от високия връх на Стара планина - Мара Гидик. Крали Марко ще хвърля с мелешката (малкото пръстче) на дясната си ръка един объл камък, голям колкото един пласт сено, а Мария ще хвърля с престилката си камък 5-6 метра дълъг и около 1 метър дебел.

Мара Гидик (връх Ботев) в Стара планина
Худ. Димитър Цветков – Митака, 1986

Крали Марко застанал разкрачен с дългите си крака във високите си до пояс ботуши, запретнал ръкави, засукал мустаци като кадели. Навел се, взел камъка, извъртял силно десницата и с голяма сила го метнал на север към река Дунав. Камъкът полетял с голямо свистене и със силен трус паднал на гол хълм  до Угърчин, досами  река Каменица. Там той се забил и укрепил така, че отдалече се белее като някакъв полегнал вол. Затова и самият баир е наречен Бели камък.
Дошъл ред и на Марковата сестра. Тя стъпила здраво на голия връх Мара Гидик, хванала с двете си ръце престилката, турила дългия камък в нея и като се извила надясно, силно метнала камъка в същата посока на север към Дунава. А той полетял като стрела и с още по-голяма сила се забил изправен върху един родиняв (каменист) баир, пак край р. Каменица. Близо до долния край на Угърчин, на един километър от камъка на Крали Марко. Оттогава този баир се нарекъл „Забити камък".
Крали Марко веднага се метнал на коня си Шарколия, пришпорил го и препуснал нататък. Той се спрял над с. Угърчин в един валог до една висока канара. Вързал коня си за един дъб и отишъл да провери къде са паднали хвърлените камъни. Като видял, че сестра му го надхвърлила и спечелила баса, Марко се ядосал и сърдит се върнал при коня си. И докато се качи на него, краката на коня и неговите крака оставили дълбоки дири в гладката скалиста широка плоча, които и днес личат и се наричат „Маркова стъпка".

Литературна обработка:
Братя Радоеви