събота, 14 ноември 2026 г.

ЦВЕТЕН ПОГЛЕД В МИНАЛОТО НА УГЪРЧИН


Развитието на  информационните технологии, постоянното усъвършенстване на компютърните системи и все по-честото използване на изкуствен интелект при тях, отварят нови възможности да погледнем  по различен начин и на запечатани върху черно бяла фотохартия образи и картини от миналото. Напоследък все по-често се появяват оцветени стари снимки с компютърни програми, използващи изкуствен интелект.  Един такъв експеримент направихме и ние.  Журналистът Милко Недялков от Ловеч, който е наполовина угърчинец, ни помогна да оцветим един изглед на Угърчин от 1940 г. Освен този изглед по-надолу ще видите и оцветена с такава програма снимка на генерал Радой Сираков. Вкарването на цвят в тези черно бели фотографии прави въздействието им върху нас много по-различно от оригиналите и сякаш скъсява дистанцията във времето между нас и годините, в които са направени снимките. Но целта на тази публикация не е само да покажем как днес могат  доста успешно, за по-малко от минута, да бъдат оцветени две черно бели снимки. Ще се опитаме освен това да се върнем назад във времето и да видим кога в Угърчин са се появили първите цветни снимки на хора, събития и пейзажи, защото цветната снимка винаги е носител на повече информация от черно бялата. 

Първите  цветни снимки в света датират още от началото на ХХ век, но едва през 1936 г. американската фирма „Кодак” и германската „Агфа” пускат в масово производство цветни фотоматериали - фотофилми и фотохартия. Редица години цветната фотография е едно скъпо удоволствие, базирано на използване на специални фотоленти и фотохартия. Те се обработват с повече химикали и повече време от черно белите снимки, за да се получи желаното изображение. Може би затова у нас цветната фотография намира по-широко приложение едва след 1960 г., а най-старите запазени цветни фотографии, снимани в Угърчин, са от 1965 г.

На  22 март 1965 г. на пролетния празник „Светиите” угърчинката проф. Рада Балевска, ръководител на катедра „Овцевъдство” в Селскостопанската академия в София, изпраща фотограф от академията и той прави цветна фотосесия на площада пред общината на облечени в местни народни носии момичета, момчета, мъже и жени. Снимките са подредени в албум, който и до днес се пази в читалището ни. Те могат да бъдат видени и на блога на читалището ни, където поместваме и този материал.  Благодарение на това, че са цветни, ние знаем какъв е колоритът на тези носии и винаги можем да възпроизведем една такава носия с голяма доза автентичност.

С времето цветните снимки  постепенно изместиха черно белите.  Процесът се ускори след като цифровата фотография от началото на този век много бързо измести класическата. Отпаданаха фотолентите и фотохимикалите , изображенията се записват на магнитен носител, цветни са и могат да се видят веднага на електронен дисплей. Снимането стана много по-лесно и достъпно, особено с навлизането в употреба на съвременните многофункционални телефони.

Но нека се върнем в  ХХ век. Преди появата на цветните фотоматериали в средата на 30-те години,  вече е имало  цветни картички, в по престижните фотостудиа са правени и цветни фотопортрети, но в основата им са черно бели снимки, оцветени с анилинови бои. За разлика от днес,  тогава оцветяването на черно белите снимки  не е извършвано от машина, използваща изкуствен интелект, а от хора, умеещи да рисуват. В Угърчин такъв беше фотографът Крум Петков.

От 20-те до 70-те години на миналия век Крум Петков и Нешо Шарков, донякъде и Стайко Диков, са фотографите на Угърчин. Имало е и други угърчинци, които са снимали, но тези тримата са били най-търсени да снимат важни събития, сватби, кръщенета, погребения, като и портрети. Между тях  Крум Петков е имал най-голям престиж. В неговото фотоателие той не просто е „вадил угърчинците на портрет”, както има един популярен израз, но е и ретуширал  снимките. Тоест с помощта на специални моливи и някои други инструменти върху готовата снимка е правел промени така, че заснетите хора да изглеждат по-добре, отколкото в действителност. Звучи познато - и в сегашните телефони има подобни функции, нали! Само че тогава това е било по възможностите само на хора, които са можели освен да снимат и да рисуват. А Крум Петков е притежавал тези способности. В къщата му е имало и живописни картини, рисувани от него. Що се отнася до фотопортретите, някои от тях  не просто е ретуширал, но и оцветявал с анилинови бои. Това обаче се е случвало по-рядко, защото е струвало скъпо на клиентите му. Затова пък тези оцветени фотопортрети са върхът на способностите му като фотограф в онези години. Тук  публикуваме  такъв портрет на един известен в миналото угърчинец - фелдфебел Петко Йочев Кръчмаров - герой от Първата световна война/само вижте колко кръстове за храброст има на гърдите си и не питайте защо е бил знаменосец на 34-ти пехотен полк/. Изгледът на Угърчин от 1940 г., който сега оцветихме, също е дело на Крум Петков. Той е бил продаван по онова време  като черно бяла картичка в книжарницата му на горния площад и оцветени нейни варианти от самия Крум Петков не сме срещали, но сигурно би бил приятно изненадан, ако можеше да види какво е направила машината със снимката му.

Оцветяването на един изглед на Угърчин отпреди 86 години с помощта на изкуствен интелект, стана пореден повод  да се върнем назад във времето и този път да си спомним за хора, които са запечатали върху фотохартия събития, образи и картини от миналото на Угърчин и така са спомогнали ние днес да имаме една по-вярна визуална представа за това минало. Но тази визуална представа не се изчерпва само с публикуваните тук снимки, а и с десетки други снимки, съпътстващи множество материали, свързани с историята на Угърчин в блога на читалището ни. Блог,  който съществува вече повече от 15 години.

ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ

Сн.1-.Оцветената снимка на Угърчин от 1940 г. Сн.2 - Оригиналът. Сн.3.- Оцветена снимка на генерал Радой Сираков - сн. Интернет. Сн.4, 5, и 6 - Цветни снимки от "Светиите" - 1965 г. Сн.7 - Оцветена от Крум Петков снимка на фелд. Петко Йочев Кръчмаров. Сн.8 - Цветна снимка на смесения хор на читалището - средата на 60-те години. Сн.9 - Панорамен вариант на оцветената снимка на Угърчин от 1940 г. Сн.19 - Дигитална снимка на Угърчин 80 години по-късно /2020 г./











събота, 24 октомври 2026 г.

ЛЯТО 2026 - НАШИТЕ ИЗЯВИ

 Културна хроника

    Отиде си лятото, полъхна есенният ветрец и настана време да разкажем за летните изяви на читалищните състави. Ще стане дума и за някои други събития, в които читалището ни има известно участие.

ПОРЕДНО УЧАСТИЕ И ПОРЕДНА  НАГРАДА ОТ „ТИМОК ДО ВИТ” В ЧЕРНИ ВИТ

    В края на август вокалната ни група взе участие в 45-я Национален фолклорен събор „От Тимок до Вит” в с. Черни Вит. Този път тя участва с променен състав и с променено име. Преди около половин година към нея се присъединиха двама мъже от бившата мъжка вокална група към читалището и сега групата се нарича „Приятели на песента”. Под ръководството на Ганка Балевска те спечелиха второ място в категорията за автентичен фолклор.

    На събора участва и детската театрална група, създадена в началото на годината по инициатива на Местната комисия за борба с противообществените прояви при малолетни и непълнолетни при  Община Угърчин с ръководител Милена Найденова. Със сценката „Изворче на жива вода” те спечелиха първо място в категорията „Обреди и обичаи”.

УГЪРЧИНСКИ  КАН-КАН С ШОПСКИ СУКМАН НА ЗЛАТНИТЕ ПЯСЪЦИ

   От 4 до 7 септември танцьори от Танцов ансамбъл „Фаворит” при читалището взеха участие  в ХI международен фолклорен фестивал „Етно ритми 2026”, провел се в курортния комплекс Златни пясъци. Над 700 участници от цялата страна  и такива от Словакия, Литва, Сърбия и Турция, в три фестивални вечери показаха своите умения в областта на песенния фолклор и народните танци и обичаи, а две кукерски групи с мощен звън на чанове гониха злите духове на фестивалната сцена и пред нея.

   Нашите танцьори, съпровождани и напътствани от Михаил Денев, започнаха своите изяви още на 4 септември на дефилето на съставите. Под  Айфеловата кула в центъра на Златни пясъци те изиграха фрагмент от един от своите танци по тениски, на които пишеше „Танцов ансамбъл „Фаворит” Угърчин”. Динамиката и сложността на изпълнението предизвика аплодисментите на хората, които наблюдаваха участниците в дефилето.

   Същинското участие на танцьорите ни във фестивала беше на 5 септември. И макар този фестивал да не е с конкурсен характер, те играха така, както винаги са играли, показвайки най-доброто, на което са способни. Към 23 часа, с един от най-динамичните и интересни техни танци „Из Шоплука” по хореография на Михаил Денев, те сложиха край на втората фестивална вечер. В този танц има моменти, когато момичетата играят като във френски кан-кан с високо вдигнати крака, макар да са облечени в шопски носии със сукмани. Не е задължително,  но е един плюс за тях, ако могат да го  направят така и те го правят не за първи път.  Момчетата  са не по-малко атрактивни. Множеството награди от редица престижни фестивали, на които е игран и този танц, са най-доброто доказателство, че играта им е оценена по достойнство и от професионалистите в журитата на тези фестивали.  Наградата от фестивала на Златни пясъци обаче не беше плакетът и грамотата, които получиха всички участници, а аплодисментите на публиката. Към момента на изпълнението на танца тя вече не беше така многобройна, както в началото, но пък бяха останали предимно зрители ценители, които също участват във фестивала, някои от които не за първи път, и бяха приятно изненадани от играта на нашите момичета и момчета.

   Извън фестивалната програма танцьорите ни имаха и  време за почивка, неизменна част от която беше и присъствието на плажа със „златния” пясък при едно спокойно море и топло слънчево време.

ПАНАИР БЕЗ ТРЮФЕЛФЕСТ

   За пръв път от десет години традиционният есенен панаир сега се проведе без трюфелфест. Откриването му се състоя на 18 септември на горния площад с голямо хоро, в което се включиха  танцьори от нашия ансамбъл, от Фолклорен танцов ансамбъл „Елит” от гр. Ловеч, от Лесидрен и Кирчево, както и много граждани. Свири Литаковската духова музика. В програмата при откриването на панаира имаше също мапинг шоу и концерт на младата певица Селина. В края на празничната вечер небето се озари от множество фойерверки. 

    В трите дни на панаира пред спортната зала работи голямата  бирария „Юнашка скара”, на съседния по-малък площад  пък се въртяха люлки и други увеселителни съоръжения, а по улица „Църковна”  търговци в десетки сергии предлагаха своите стоки. 

    Панаирът естествено стана и повод  да се съберат роднини и приятели, някои от които не живеещи в България, и няколко дни да прекарат заедно на този най-стар празник на Угърчин.

ШАХМАТ С РОБОТ

   За трета поредна година по покана на Община Угърчин на 18 септември в читалището гостува шахматен клуб „Асеневци” от гр. Велико Търново. Децата от 1 до 4 клас отново имаха възможност, макар и за час, да се пренесат върху черно белите полета на шахматната игра с помощта на шахматистите от клуба. Със себе си те бяха донесли робот и върху една от дъските той игра с някои от децата. Играта с робота беше по-скоро атракция за децата, а не истински шахматен двубой, при който роботът би играл успешно и срещу най-изявените шахматисти.

„ЗАБАВНО ЛЯТО” И ДРУГИ ПРОЯВИ

    Освен отразените дотук събития, не може да не споменем  поредното забавно лято за децата на Угърчин, организирано от Община Угърчин през юли. Част от заниманията с  децата се проведоха в читалището и от наша страна се постарахме да окажем съдействие за доброто им протичане.

    Вокалната ни група на 25 септември участва за пореден път във фолклорния   събор „С музика и песен всяка есен” в село Дъбен. 

   Децата от детската театрална група през втората половина на август представиха своята сценка „Изворче на жива вода” в село Каленик, а в началото на септември и в село Драгана.













ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ

1 и 2 - На  събора "От Тимок до Вита" в с. Черни Вит

3 до 6 - На фестивала "Етно ритми 2026" на Златни пясъци

7 - Танцът "Из Шоплука" изпълняван от други наши танцьорки преди 5 години - и тогава и сега без фоторежисиране или някакви други компютърни манипулации на снимките.

8 до 11 - На панаира в Угърчин - 18 септември 2026 г.

12 - Шахмат с робот

четвъртък, 2 юли 2026 г.

НАГРАДА ЗА МАЛКИТЕ АКТЬОРИ

    В края на миналата година с подкрепата на Местната комисия за борба с противообществените прояви при малолетни и непълнолетни при Община Угърчин в читалището ни беше сформирана детската театрална трупа "От извора", в която участват деца на възраст между 7 и 12 години. Под ръководството на Милена Найденова те подготвиха фолклорния спектакъл "Изворче на жива вода", в който оживяват песни, игри и гатанки от миналото на Угърчин, както и някои случки с местния зевзек Стойко Скачката, глашатая Гачо Ганкин и други, събрани и съчетани преди повече от 30 години от Пеца Белевска и Първолета Съботинова. Премиерата му беше на 24 май по време на празничната програма в салона на читалището ни.

   На 28 юни децата представиха своя спектакъл и на Деветия национален детско-юношески театрален фестивал "Сцена под Сините камъни" в град Сливен. Журито, с председател актрисата Мария Статулова, истински се забавлява на показаното от малките ни актьори и те съвсем неслучайно получиха специалната му награда. Освен това Теодора Патаринска получи наградата на Областния управител на град Сливен за най.малък участник във фестивала. Групата получи и парична награда за показани добри стандарти в театралното изкуство.

   В този престижен детско-юношески фестивал, провел се за девети път на сцената на Народно читалище "Зора - 1860" в гр. Сливен, наши млади актьори участват за втори път. Както през 2022 г. , така и сега те мериха сили с театрални състави от такива градове като София, Русе, Габрово и Сливен. Затова постигнатото от тях има особена стойност и е сериозен стимул да продължат да се занимават с театрална дейност, която има 137-годишна традиция в Угърчин.



петък, 12 юни 2026 г.

УГЪРЧИН В ДНИТЕ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

 150 години от Националната епопея

С редица възпоменателни тържества  в страната през месец май беше отбелязана 150-годишнината от Априлското въстание. В Угърчин въстание не е имало, но са се случили някои събития, свързани с него. Най-вече след потушаване на въстанието в Ново село, Троянско. За тях ще разкажем по-долу накратко, черпейки информация от пълния текст на книгата „Из миналото на Угърчин” на братя Георги и Петко Радоеви.

Събитията са свързани с погроми и палежи, извършени от озверял башибозук, минал през Угърчин след потушаване на въстанието в Ново село. Два са били основните обекти на тези погроми - църквата и дюкянът с бояджийницата на братя Горански.

В предишни наши публикации сме писали за църквата, построена  на горния площад през 1866 година. Тя е била съобразена с някои писани и неписани изисквания на османската власт - да няма кубе и канбанария и да не се извисява забележимо над останалите къщи в селото. Затова е била и вкопана на три стъпала в земята. В нея при едно от идванията си в Угърчин служи и Васил Левски, представяйки се за монах от Троянския манастир.  През 1876 г., когато турците извършват погрома в нея, този факт не е бил публично известен, нито пък се е извършвала някаква дейност, която е противоречала на тогавашните закони. Просто озверелият башибозук  е решил така да покаже, че те са хората, които колят и бесят в прекия и преносен смисъл на тези думи и са посегнали на най-святото място за българите в Угърчин.

Другото място, подложено на погром и опожаряване, е бил дюкянът и бояджийницата на братя Горански. 

Райко Горански идва в Угърчин от Тетевен с двамата си сина Христо и Аврам около 1856 г. Те са били известни в Тетевен като бояджии на прежда. В Угърчин  отворили бояджийница и дюкян за бакалски стоки. Често се налагало да обикалят населените места от района, за да събират прежди за боядисване или да си набавят материали за работата и стоки за дюкяна. Стигали чак до Койнаре. Но зад тази своя занаятчийска и търговска дейност  с времето започнали да извършват и друга - правели патрони за пушки и с тях снабдявали съседните революционни комитети, основани от Левски.Твърди се, че дори четата на Бенковски е ползвала техни патрони. Навярно една от причините Левски да пребивава неведнъж в Угърчин  е била свързана и с нелегалната дейност на братята Горански и баща им. Няма как Апостола да не ги е познавал и да не е контактувал с тях. 

След като Горански се установили в Угърчин при тях постъпил като чирак едно местно момче. Името му е Калчо Стоянов Кисов. Той бил схватлив младеж, бързо навлязъл в работата и скоро станал калфа. Постепенно Горански, след като се убеждават, че могат да му се доверят, го въвеждат и в нелегалната работа с производството и разпространяването на патроните. Все по.често Калчо е този, който натоварил чували с ярма или прежди, в които са скрити и патрони, обикалял с кон района. Неведнъж ходил и до Тетевен. На предварително уговорени места доставял опасната „стока”. Това продължило няколко години.

С времето до османската власт в Угърчин и турците живеещи тук започнали  да достигат слухове, че Горански вършат и нещо друго не по закона. Междувременно братята в двора на бояджийницата се захванали да обучават някои угърчински младежи да боравят с оръжие. Готвели се за предстоящото въстание. И то избухва, но само в Ново село в нашия край.

В жестокото потушаване на въстанието участвал и турски башибозук от  Бежаново, Беглеж и някои други съседни села. Минавайки на връщане през Угърчин, те извършили погром в църквата и тя станала негодна за ползване. Местните турци съзрели удобна възможност да се разправят и с Горански и насочили погромаджиите  към  дюкяна и бояджийницата им. Претърсили и двете места, но не открили нищо уличаващо/братята са успели навреме добре да скрият патроните/. Въпреки това опожарили дюкяна и бояджийницата.

Сведенията за събитията, случили се по време на Априлското въстание в Угърчин, братя Радоеви са събрали преди повече от 90 години от Калчо Кисов, калфата  на Горански, както и от други угърчинци живи свидетели на тези събития.


четвъртък, 14 май 2026 г.

"ФАВОРИТ" - ВТОРИ НА СВЕТОВНАТА КУПА ПО ФОЛКЛОР

   
 На 10 май 15 танцьори от Танцов ансамбъл "Фаворит", както и вокална група "Угърчински славеи" при читалището ни участваха в ХХIХ Старопланински събор "Балкан фолк " във Велико Търново, а също и в провеждащите се паралелно ХVI Български национален шампионат по фолклор "Евро фолк" и ХI Световна купа по фолклор - "Велико Търново". Тези събития са част от Музикални празници "Евро фолк" под патронажа на Европейската асоциация на фолклорните фестивали - ЕАФФ, призната организация с консултативен статут към Международния комитет на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.  В тях тази година взеха участие над 1300 певци и танцьори от България и чужбина.

   От 2017 г. досега Танцов ансамбъл "Фаворит" шест пъти е участвал във Велико Търново на "Евро фолк" и пет пъти на Световната купа и винаги се е завръщал с награди от там - един сребърен медал, пет златни, както и званието "Абсолютен национален шампион" на "Евро фолк - 2023". 

   Тазгодишното участие на танцьорите им донесе два златни медала за модерна хореография на народни танци от "Евро фолк" и Световната купа. Но най-значителната награда за тях беше второто място на Световната купа по фолклор - "Велико Търново - 2026". На такова ниво те досега не са получавали подобна награда. Пред тях бяха единствено гостуващи танцьори от Малайзия. Танцьорите ни дадоха всичко от себе си да се представят добре и заслужават искрени поздравления. Надяваме се снимките, които съпътстват тази информация поне частично да илюстрират това. Освен тези награди танцьорите получиха и парична награда от 300 евро.

   Както посочихме по-горе, в "Евро фолк - 2026" взе участие и вокалната ни група "Угърчински  славеи". С три автентични угърчински народни песни те за втори път участваха в този шампионат и  се представиха много добре - спечелиха сребърен медал в категорията за автентичен фолклор, за което също заслужават поздравления.

   Читалищното ръководство изказва своята благодарност към тези 20 танцьори и певци, които за пореден път доказаха своите умения, надхвърлящи представата за танцов и певчески състав в читалище и населено място като нашето. Затова трябва да се гордеем с постигнатото от тях, защото неизменно на не един престижен фестивал през последните години, освен името на състава и читалището ни, е звучало и името на Угърчин.











   

понеделник, 4 май 2026 г.

КОЛЕДАРИ, ЛАЗАРКИ И ОЩЕ НЕЩО

 Зимно-пролетна културна хроника

В тази хроника ще обхванем събития от един по-дълъг период, в които читалището има пряко или косвено участие - от края на декември 2025 до края на април 2026 г. 

   След юбилейния концерт на танцовия ни ансамбъл, състоял се на 20 декември, до края на 2025 г. читалището ни бе организатор на традиционното коледуване на по-малките коледари на 23 декември и на големите коледари на 25 декември. А междувременно на 24 декември читалището организира и посещението на Дядо Коледа и Снежанка  на над 30 домове в Угърчин, където те зарадваха повече от 35 деца с подаръци. Традиционно Новата 2026 г. беше посрещната в центъра на Угърчин с химна, фойерверки и пожелания за здраве и успешна година, които си отправиха присъстващите на събитието.

   2026 година започна с друго традиционно събитие - ритуалът с ваденето на кръста от водите на река Каменица на Йордановден. Десетина момчета влязоха в реката, но първи до него стигна Роселин Бачевски. И този път над 200 угърчинци присъстваха на ритуала.. 

   На 19 февруари с кратка програма, изнесена от деца от детската градина и вокална група "Ччулиги" и поднасяне на венец и цветя пред паметната плоча за Левски в Угърчин отбелязахме 153 години от гибелта на Апостола на свободата.

   В края на февруари читалищната Баба Марта с помощта на Пижо и Пенда отново раздаде мартеници на различни места в центъра на Угърчин, в това число и в Общината и Дома за стари хора.


   На 3 март по повод Националния ни празник и 144 години от Освобождението на България от Османско иго в центъра на Угърчин, в присъэствието на много граждани, под звуците на химна наши танцьори, облечени в национална носия, издигнаха националното знаме. Този път под звуците на песен за Угърчин, предоставена ни от угърчинеца Бари Ангелов, беше издигнато и знамето на Угърчин. Поднесени бяха и цветя пред паметника на опълченците. Тържеството завърши с хора на площада.

   С концертна програма в салона на читалището и тази година за 97-ми път отпразнувахме пролетния празник "Светиите". В програмата със свои изпълнения участваха деца от детската градина и училището  в Угърчин, самодейци от читалищата в Лесидрен и Кирчево, децата от вокална група "Чучулиги" и танцьорите и певците от нашето читалище.Нашите танцьори бяха на сцената и при последвалия концерт на певиците Яница и Таня. По-късно на всички участници в празника пред читалището беше раздадена традиционна сватбарска чорба.

   Една седмица по-късно на същото място Коцето Калки и група "Медикус" изнесоха свой концерт.

   На 3 април лазарките на читалището лазаруваха на редица места в центъра на Угърчин, както и в Общината и Дома за стари хора.

   Вокалната ни група  на 25 април взе участие със свои изпълнения в празника на село Микре.

   Това са събитията, описани накратко, случили се през последните четири месеца в читалището ни и извън него, в които то имаше своето пряко или косвено участие. По-голяма част от тях, както обикновено, онагледяваме и със снимки. Но има и две снимки несвързани с хрониката, които илюстрират по-добре годишните времена, в които са се случили събитията от хрониката. Е, на 1 май едва не заваля сняг. Но това вече е извън нашата хроника...






ТЕКСТОВЕ ЗА СНИМКИТЕ

1. Зимна гледка от началото на хрониката ни.

2. През последните години децата от детската градина редовно участват във възпоменателните тържества за Васил Левски.

3. Кметът на общината Станимир Петков и зам. кметът Мария Динова също получиха мартеници от Баба Марта и нейните помощници.

4. Момент от тържеството на 3 март в центъра на Угърчин.

5 и 6. Танцьорите ни по време на празничната програма на 22 март.

7. Коцето Калки и група ""Медикус" на читалищната сцена.

8. Нашите лазарки в Общината.

9. Вокалната ни група на празника на с. Микре.

10. Пролетна гледка от април.


сряда, 11 февруари 2026 г.

СЪЗДАДЕН БЕ ДИГИТАЛЕН КЛУБ В ЧИТАЛИЩЕТО НИ

    

Читалището ни откликна на една инициатива на Министерство на труда и социалната политика за изграждане на мрежа от дигитални клубове по инвестиция "Предоставяне на обучения за  дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни" към Националния план за възстановяване и устойчивост. В компютърната зала на библиотеката, създадена преди 15 години по една друга подобна инициатива - "Глобални библиотеки", сега беше монтирано ново оборудване, включващо три компютърни конфигурации, 75 инчов многофункционален екран - телевизор, интерактивна дъска, който би могъл да работи заедно и с дигитални устройства, мултимедиен проектор, принтер.

   Дигиталният клуб стартира своята работа от началото на февруари, като всеки работен ден от 10.30 до 12.30 часа и ог 13.00 до 15.00 часа ще е отворен за хора, желаещи да придобият дигитални умения. Улугата е безплатна. Ролята на наставник за придобиване на дигиталните умения е поверена на библиотекаря Милена Найденова, която притжава необходимата квалификация. Програмата е с продължителност две години.

   Осъществяването на проекта за дигитален клуб към читалището ни стана благодарение съдействието на ръководството на Общината в лицето на кмета г-н Станимир Петков и заместник-кмета г-жа Мария Динова. Особено ценна помощ при изготвяне на документите за кандидатстване и подаването им в МТСП оказа и секретарят на общината г-н Димитър Димитров, който има богат опит в тази област. Той отдели немалко време на проекта ни, въпреки другите му ангажименти, за което му благодарим.

   С времето все повече дигитални устройства навлизат в ежедневието ни и за да можем пълноценно да ги използваме трябва добре да ги познаваме и работим с тях. Надяваме се, че и новооткритият дигитален клуб в читалището ни ще помогне за това, особено на хора, които не са от младото "дигитално" поколение.



вторник, 30 декември 2025 г.

ЮБИЛЕЙ - 15 ГОДИНИ ТАНЦОВ АНСАМБЪЛ „ФАВОРИТ”

   На 20 декември в читалищния салон Танцов ансамбъл „Фаворит” с юбилеен концерт отбеляза  15- годишнината от създаването си. Десет  танца  изпълниха  танцьорите от трите групи при ансамбъла. А с танца „Влашко настроение” поздрав към юбилярите отправиха танцьори от Представителен фолклорен ансамбъл „Мизия” от град Плевен.  Между танците звучаха и песните на народната певица Айлин Иванова от Северняшкия ансамбъл в Плевен. 

   И макар че времето беше мрачно и мъгливо, над 200 души дойдоха на концерта. Мнозина от тях споделиха след това, че са приятно изненадани от видяното и нивото на изпълнение на танците.      Поздравителни адреси бяха получени от Община Угърчин, ПФА „Мизия” и Кристиян Костов - ръководител на ансамбъла от 2013 до 2017 година.

   По-надолу ще проследим накратко историята на Танцов ансамбъл „Фаворит”, а снимки ще визуализират моменти от концерта.

    На 28 октомври 2010 г. по инициатива на Нено Щрегарски беше създаден танцов ансамбъл „Фаворит” при читалището ни. Близо 20  жени и мъже  откликнаха на инициативата му и се включиха в състава. Към него се присъедини и съществуващият до тогава детски танцов състав от 15 момичета и момчета. За изминалите години със своите изяви ансамбълът многократно е доказвал, че заслужава името си. Потвърждение за това са и спечелените награди в редица престижни фестивали. 

   Още през 2012 г. детският състав спечели втора награда на фестивала „Напеви от Северозапада” в гр. Монтана, а по-големите танцьори - сребърен медал на фолклорния фестивал „Пиленце пее” в гр. София. По това време художествен ръководител вече беше Велислава Иванова от гр. Ловеч, но Нено Щрегарски продължаваше да помага, особено при поставянето на нови танци. 

   От 2013 до края на 2016 г. ръководител на ансамбъла беше Кристиян Костов от гр. Ловеч. Като най-добро представяне през този период може да отбележим участието на ансамбъла в първото издание на Областния фолклорен танцов фестивал „Тройче” в гр. Троян през 2016 г., когато танцьорите ни спечелиха специалната награда на областния управител на гр. Ловеч, под чийто патронаж се провеждаше фестивала. 

   Най-сериозно развитие „Фаворит” постигна през последните осем години под ръководството на художествените ръководители Михаил Денев и Детелин Петров от гр. Плевен.  Само в съборите по линия на Европейската асоциация на фолклорните фестивали, в която членуват над 650 фестивала, нашият ансамбъл спечели сребърен медал през 2017 г. на „Евро фолк - 2017” във Велико Търново, златен медал на същия събор през 2018 г., два златни медала пак там през 2022 г., три златни медала, Гран при „Златен Орфей” и званието „Абсолютен национален  шампион” на „Евро фолк - 2023” и Гран при „Златен Орфей” на Черноморския събор „Евро фолк - 2025”, провел се в градовете Приморско и Китен през септември тази година. Освен това танцьорите ни винаги са заемали призови места на всичките девет издания на областния танцов фолклорен фестивал „Тройче”, провеждан от 2016 г. в област Ловеч, като само специалните награди на областния управител са им връчвани три пъти.

   Ансамбълът има и редица международни участия в Турция, Северна Македония, Черна Гора, Босна и Херцеговина и Италия, където винаги се е представял достойно, подобаващо на името му. А заедно с името на ансамбъла винаги е звучало и името на града ни - Угърчин. Многобройни са участията на танцьорите ни и в местни и регионални празници и фестивали. Днес в ансамбъла има три танцови групи и една на ветераните с обща численост 46 танцьори на възраст от 6 до 74 години.

Когато преди 15 години беше избрано името на състава, вероятно човекът, който го е предложил не си е давал достатъчно сметка, че това име задължава. Със своите изяви обаче, „Фаворит” доказа, че заслужава  името си. Но не само заради името читалищното ръководство през всичките тези години се е старало да подкрепя танцьорите и да създава условия ансамбълът да се развива по най-добрия начин. Въпреки ограничените финансови възможности и редицата други обективни трудности, които съпътстват дейността на читалище като нашето в днешното време. Трудностите сигурно ще продължат да ни съпътстват и в бъдеще, но пътят вече е прокаран и „Фаворит” ще продължи да върви напред  докато има хора в Угърчин, които обичат народните танци и желаят това изкуство да се развива. Витрината с наградите вече е пълна, но се подготвя друга за следващите изяви.

Борислав Патарински