ВЕСТНИК „24 ЧАСА” НАДНИКНА В НАШИЯ ЧИТАЛИЩЕН АРХИВ

 ...И ТАМ ОТКРИ НЕЧУВАН МАРШ ЗА ДАН КОЛОВ

В броя си от 13 август  вестник „24 часа” публикува материал със заглавие „Нечуван марш за Дан Колов, 1937”. Негов автор е приятелят на читалището ни и редактор на блога, от който четете тези редове, Георги - Момчил Попов от София. В този материал той разкрива, че в нашия читалищен архив се съхранява папка с нотите на Угърчинската духова музика, сред които има и марш, посветен на легендарния български борец Дан Колов. Марш, написан през втората половина на 30-те години на ХХ век, за който днес  никой нищо не е чувал. Покрай този любопитен факт Георги - Момчил Попов запознава читателите на вестника и с дейността на читалището ни в онези години, както и с Угърчин, който е бил най-голямото село в България тогава. По-надолу  имате възможност да се запознаете и със самия материал, публикуван в „24 часа”.

ШИФЪРЪТ НА ПОПОВ 

Георги-Момчил Попов

Нечуван марш за Дан Колов, 1937 

В архива на едно читалище – това в Угърчин, Ловешко, отворих папка с ноти на селската духова музика. Създадена е през 1924 г. от любители “слухари”. Репертоарът й от народни хора, валсове, танга и румби бе преплетен с изяви на местни таланти в програма за общ празник. Печатана на пишуща машина през лилаво индиго… Взрях се в омачканите листи- как без мен на НАЦИОНАЛНА ВЕЧЕРИНКА в с. УГЪРЧИНЪ на 22 Мартъ 1937 г., в деня на Пролетния панаир?

ПРОГРАМА: 1.Шуми Марица /отъ гусли тамбури и свирки/; 2.”Мома тича през росна ливада” /Дона и Тодоръ/; 3.Тодоровите кавали /пеят Тота, Рада и Яна /и гусли/... 10.Ръченица и ситната /играе И. Съботиновъ/; 13.Снощи съм те сънувалъ /пее Тодоръ и Дона/; 14.Георги Грозния /пее Рада и Тота придружава кавалъ/... 17.Тропай си либе, както си тропашъ /пее Стойко и Веса/; 19. И юнак и въздържател /пее Куна/... И така до финала с № 21. „На ляса /хоро/”.

Шарено и весело, като за Първа пролет - сериозна музика, шеговити песни с еротични намеци, хорца, задявки, пасторални любови… Но два ръкописни нотни листа ми спряха усмивките. Озаглавени „ДАНЪ КОЛОВЪ МАРШЪ”. Ноти без текстове под петолинията (значи не е песен), видимо майсторски и сложни за предбалканския градец. Още повече за моето срамно познание, изтерзано от години солфеж и уроци по форте пиано ... Трябва да поясня, че преди ВСВ Угърчин е било най-голямото село в Царство България- около 10 000 жители! Читалището е основано през 1894 г., а в мажорните години в духовата музика са свирели 14 основни и 8 допълващи музиканти. След 1930 г., завършил Музикалната академия в София, диригент им е местният Вълчо Шойков. Под неговата палка почват да свирят откъси от опери, симфонии, авторски хора на Дико Илиев! По същото време духовата музика има и конкуренция - оркестър за симфонична музика в с.Угърчин, ръководен от Борис Петров. След 1951 г. той е диригент на Ансамбъла за народни песни към БНР- София... „ДАНЪ КОЛОВЪ МАРШЪ” може да е оригинална авторска композиция на В. Шойков или Б. Петров? В читалището не знаят... 

Важното е, че Дан Колов - Балканския лъв, „Най-силниятъ човекъ на света, непобедимиятъ българинъ”, националният герой от съседно Севлиево е бил почетен от угърчинци с марш . Абсолютен оригинал от 1937 г., нечуван досега! Който може – да разчете нотите, който умее – да ги изсвири. Ако някой вещ реши да даде нов живот на „ДАНЪ КОЛОВЪ МАРШЪ”, моля да ни пише на адрес: press168@abv.bg. Ще ви пратим нотите във висока резолюция. Нататък си знаете.

В архива на читалището в гр. Угърчин се пазят 2 листа ноти от 1937г. на непознат досега „ДАНЪ КОЛОВЪ МАРШЪ”.  

БОЛЯРИНЪТ УГЪРЧИК СПИРА КРАЙ РЕКА КАМЕНИЦА, 1393 г.

 ЛЕГЕНДА ЗА ПЪРВИТЕ СТРОИТЕЛИ НА УГЪРЧИН

   При разкопки на местността Забити камък край Угърчин през 1936 г. е открита гробница. В същата са намерени три скелета с глави на запад и крака на изток, а ръцете поставени на кръст. Открити са и пръстени, кандилници и останки от глинени съдове търновски тип. Намерен бил и един сребърен полугрош от времето на цар Иван Шишман /1371 - 1393 г./. От едната страна на монетата е представен сам цар Иван Шишман в тържествено облекло - корона и кръст, а от другата - барелеф на Света Богородица с младенеца. Тези находки са убедително доказателство, че на това място е имало значително българско селище в средните векове.

    Боляринът Угърчик пристигнал с дружината си край бреговете на река Каменица в лето 1371-во. Той бил млад благородник, един от наследниците на Белаур. Земята между реките Вит и Каменица станала негово владение.

   Жителите  на селата Батово, Каменец и Камен кладенец го посрещнали с радостни сълзи. Те били миролюбиви орачи и пастири - славяни, изстрадали от разбойническите набези на татари и селджуци. Хората на Угърчик били силни и закалени в жестоки битки и бран воини.

   Угърчик построил своя стан на Бели камък. Той изпратил малък отряд към старите крепости Драгана и Каленик за разузнаване и охрана. После събрал славянските старейшини. Те донесли топли погачи, медовина, сирене, тъмно пенливо вино от Маргарец, плодове и всичко, което раждала тази благословена земя.

   - Братя, настанаха тежки години. Идват дни на кървави битки и бран - на живот и смърт. Ще се дадем ли? - започнал с достолепие тоста си младия болярин.

   - Никога воеводо! С тебе до смърт! - извикали в един глас старейшините.

   - Но, за да бъдем по-силни, трябва да сме по-единни - продължил Угърчик. - Трябва да построим яка крепост тук и да съберем селата в едно зад мощни крепостни стени.

   - Да бъде волята ти, велможо! - извикали старейшините.

   Години наред из ден в ден жителите на Батово, Каменец и Камен кладенец градели кули и крепостни стени край бреговете на река Каменица. Там построили новото селище и го нарекли Угърчин в чест на храбрия защитник Угърчик. Агаряните не стоели мирни. Те непрекъснато ги нападали и избивали. Конната дружина с мъка отблъсквала напора им.

   Призован под царските знамена в Търновград, Угърчик заминал за Охрид на далечна бран. Този град бил един от светините на българската книжовност и просвета. Там, в църкви и манастири, било съсредоточено голяма част от културното наследство на Кирило-Методиевите ученици Климент и Ангеларий.

   Битката с врага била жестока и неравна. Малцина се завърнали от там. Загинал и Угърчик. Като узнали за гибелта на смелия бранител, турците по- начесто атакували крепостите му. След тежки загуби, азиатски хитрости и подлост те разбили защитниците.

   Съдбата на онези, които с оръжие посрещнали завоевателя, била само една: огън и меч. Нямало милост към никого.

   Такава била участта и на новото селище Угърчин. Сринати били из основи и изравнени със земята всички къщи, църкви, манастири, воденици и колиби в землищата на селата Батово, Каменец и Камен кладенец. Те били заличени завинаги.

   Сериозно повредени останали да стърчат запустели кулите и крепостните стени при Угърчин. По чудо останали неколцина негови жители. Те се криели с години из горите на Дадан, Кичера и Гроздава. После се завърнали и построили къщи край стените на крепостта. Така Угърчин постепенно започнал да се подновява.

   След дълги години близо до вратата на Митрополитската църква в Охрид била намерена надгробна плоча от 1379 година. Върху нея, заедно с имената на други герои, стояло издълбано и името на Угърчик -създателя на Угърчин. С подвига си той и другарите му останали безсмъртни.

    Цачо ВЪЛЧЕВ - в. "Друм", бр. 23 от 1988 г.

СЛЕДГОВОР

   Уважаеми читатели, предложихме ви тази легенда, написана от един от редовните автори на материали във в."Друм"през 80-те години на ХХ век - Цачо Вълчев Шойков. Той е автор на редица разкази за събития и личности от миналото на Угърчин, публикувани тогава във вестника. Човек с медицинско образование, но умеещ и да разказва интересно. Затова и днес се връщаме към написани от него материали. 

     Цачо Шойков беше човек с широка обща култура. Известно време в онези години беше работил и в Министерството на здравеопазването, когато министър беше академик Радой Попиванов, племенник на генерал Радой Сираков. Затова има и няколко  разказа на Шойков за генерала. Той е съавтор и на книгата за музикалните дейци и самодейци от Угърчинския район.

   Неведнъж гости на Угърчин са питали откъде идва името му. Това е тема, която вълнува и немалко угърчинци. Отговорът, обаче се крие някъде далеч назад във времето. Няколко века османлиите са полагали сериозни усилия да заличат спомена за миналото величие на България. Затова и за името на Угърчин днес не са запазени категорични сведения и има няколко тълкувания. Легендата на Цачо Шойков звучи убедително, защото тя е стъпила и на факти от онова време, макар те да са оскъдни. А е имало два манастира и три села около Угърчин - Батово, Каменец/Каменица/ и Камен кладенец, които са унищожени от османлиите и които, ако бяха оцелели, сигурно щяхме да знаем повече и за миналото на Угърчин.

   Но като става дума за факти, трябва да направим някои уточнения. Годината, когато са извършени разкопки на гробницата на Забити камък  е 1921. Разкопките са направени от проф. Иван Велков. Местността и до днес се нарича Забити камък, защото на гробницата е имало забит камък, висок 2,6 м. А селата Батово, Каменец и Камен кладенец, според информацията, с която днес разполагаме, изчезват по-късно, след изселване към Румъния или избиване на част от населението им на място.

   И нещо в подкрепа на легендата.  Цачо Шойков едва ли знаел, че по времето, когато е писал легендата за крепостта Угърчин, край новостроящият се културен дом в центъра на града, където днес е читалището, багерист попада на масивни каменни зидове. Багеристът е копаел яма, където да бъде заровена цистерна за гориво на парното. Попада и на големи кръгли обработени дървени трупи, които изглеждали като овъглени, но дървесината им била червеникава и здрава. Това го разказваше Доко Крайчев, който тогава е извозвал с камион пръстта от ямата. Никой от ръководителите на строителството на обекта не е обърнал внимание на този факт. Може би и защото това би означавало  спиране на строителството.  Тези масивни каменни зидове всъщност са били на брега на р. Каменица, която е текла оттук до 1928 година. Дали са от времето на Второто Българско царство или са още по-стари, само едни нови разкопки могат да покажат. Поляната зад читалището чака своите археолози.

   Цачо Шойков няма как да е знаел също, че през 1997 г. Румен Ковачев ще издаде книга в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"в София, която е превод на новооткрити турски архиви - опис на Никополския санджак от 1485 г. В описа го има и Угърчин - малко село с 25 домакинства, пазачи на проход. Тези данни донякъде потвърждават легендата, че Угърчин почти е бил изчезнал при османското нашествие по земите ни 90 години по-рано. 

   Тук ще сложим точка на нашия коментар на легендата за Угърчин, а колкото до името Угърчин, със сигурност ще има наши публикации и в бъдеще.                                                                             

На снимките:  Част от забия камък все още стои край гробницата, северно от Угърчин, за да ни напомня за едно славно минало и трагични събития, разиграли се тук преди 633 години.

 Борислав ПАТАРИНСКИ

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЗЪРНОКОМБАЙН В БЪЛГАРИЯ ЖЪНЕ ПШЕНИЦА В УГЪРЧИН

На  27 и 28 юни южно от Угърчин на местността Нанчовица  жъна пшеница най-големият американски зърнокомбайн "CASE" AF10. Изхождайки от площите, които се засяват с житни култури и обема на произведената продукция, както и наличието на обособени големи блокове около Угърчин и съседните населени места, представители на фирмата производител бяха предложили на угърчинската фирма ЕТ "Веси-Петър Цачев", стопанисваща най-много земеделски земи в района, да включат Угърчин сред населените места в страната, където ще бъдат демонстрирани възможностите на този най-голям зърнокомбайн в света. И това стана на горните две дати.

   Обхватът на хедера на "CASE" AF10/устройството пред комбайна, което захваща, реже и вкарва класовете в машината/ е 15 метра и може да се нагажда по терена. Има и още по-голям хедер - 18 метра. "CASE" има свой филиал и в Европа, но тук не се произвеждат такива големи машини. Вероятно поради това, че на нашия континент, освен в някои от бившите социалистически страни, няма толкова големи блокове, които да се засяват с пшеница и където подобен комбайн би бил рентабилен. 

   През 1952 г., когато в Угърчин се появява първият зърнокомбайн, той е жънел по 26 дка на ден, а Неделя Вълканска със сърпа - 27 дка. Но постепенно механизацията на полето заменя труда на все повече хора, а произведената продукция се увеличава. В края на 80-те години на ХХ век в Угърчин и района за жътвата са ползвани над 20 зърнокомбайна. Днес за същата работа се ползват два пъти по-малко машини и то за по-кратко време. Технологично зърнокомбайните през последните 20 години претърпяха сериозно развитие, а хората, които ги управляват, трябва да са на "ти" и с множеството електронни системи, които се намират в кабините им. Радващо е, че има немалко млади мъже от Угърчин, които добре се справят с тази техника.

На снимките: Първият зърнокомбайн "Чепел" и неподлежащият на сравнение "CASE" AF 10, жънещ на местността Нанчовича, южно от Угърчин. Зърнокомбайнът "CASE" жънейки се движи синхронно с трактор "CASE" и му разтоварва ожънатото зърно. 

"ФАВОРИТ" ОТНОВО С ПРИЗОВО МЯСТО

С бърденце и диплом за първо място в трета възрастова категория се завърнаха танцьорите ни от Деветия областен фолклорен танцов фестивал "Тройче", състоял се в гр. Троян. 

Откакто започна този фестивал преди девет години не е имало случай танцьорите ни да не участват и да не спечелят призово място, с изключение на 2018 г., когато Угърчин беше домакин на фестивала и по етични съображения не се включиха в конкурсната програма. Силните аплодисменти за динамичното, наелектризирващо публиката изпълнение в салона на читалище "Наука - 1870" беше другата голяма награда за нашите танцьори. Надяваме се и няколкото снимки да допълнят краткия ни разказ. Браво "Фаворит"!

Текст и снимки: Борислав ПАТАРИНСКИ

АПРИЛ И МАЙ - С ПРОЛЕТ В ДУШИТЕ И СНЯГ ПО СТРЕХИТЕ

 Културна хроника

   Два пролетни месеца - април и май, през които слънцето често беше закривано от дъждовни облаци, валя даже и сняг. Но смръщеното, необичайно студено време не попречи на пролетното настроение в живота на читалището. 

   Ще започнем с лазарките ни, които седмица преди Великден, на 11 април, обиколиха по традиция редица места в центъра на Угърчин, сред които Общината и Дома за стари хора.

   Ден по-късно на читалищната сцена беше представен спектакълът "Картини от България" на Народно читалище "Наука - 1870" от гр. Троян.

   На 15 април, отново на читалищната сцена, Северняшкият ансамбъл от гр. Плевен представи своя концертна програма за учениците от общината. 

   Месец по-късно няколко наши танцьори с танц участваха в програмата на СУ"Св.Св. Кирил и Методий" при изпращането на дванадесетокласниците. Двама от абитуриентите също са наши танцьори, но този път бяха в ролята на зрители. 

   На 24 май в салона на читалището по традиция беше отбелязан Празника на българската просвета и култура и славянската писменост с програма, подготвена от училището, в която взеха участие и деца от детска градина "Светулка" както и танцьорите от средната група при читалището.

   На 26 май певиците от вокална група "Угърчински славеи" при читалището ни за втори път участваха във фестивала на патриотичната песен "Отечество" в гр. Плевен и за втори път спечелиха златен медал.

Текстове за снимките:  1. Зимна гледка от центъра на Угърчин на 7 април.  2. Лазаруване в Общината.  3 и 4. Моменти от спектакъла "Картини от България".  5. Концертът на Северняшкия ансамбъл.  6. Танцовото изпълнение при изпращане на дванадесетокласниците.  7 и 8. Моменти от празничната програма на 24 май.  9. Певиците ни на фестивала на патриотичната песен в гр. Плевен.

80 БАЛЕРИНИ НА УГЪРЧИНСКА СЦЕНА

Културна хроника и ... балет

За около месец - от 18 февруари до 22 март, имаше шест културни събития в Угърчин. Повечето от тях са традиционни за това време на годината. Но се случиха и две неочаквани и нови - балетният спектакъл "Алиса в страната на чудесата" и Осмомартенският базар.

   На 16 март на нашата сцена, за първи път откакто е построена новата читалищна сграда преди 40 години, беше представен балетен спектакъл.  Представи го Студио за класически и модерен балет "Тиара" от гр. София, Спектакълът "Алиса в страната на чудесата" продължи час и половина и в него взеха участие 80 танцьори - деца и професионални балерини. Той беше показан неслучайно в Угърчин - ръководителят на студиото Нина Гачевска е кръвно свързана с нашия град и баба ѝ Даша не е единственият човек, с когото тя се познава тук. Съмненията, че едно такова изкуство няма да привлече достатъчно посетители в залата не се оправдаха - близо 300 зрители имаше в салона. 

  Освен това и времето беше с танцьорите - около 20 градуса навън и почти толкова вътре в залата /обикновено в средата на март в салона е около 10 градуса/. Това беше много важно за нормалното протичане на спектакъла, като се има предвид облеклото на балерините. Сред зрителите имаше и около десетина души от София, придружаващи децата. Както те, така и Нина Гачевска и екипът ѝ останаха приятно изненадани от условията, които им предложи читалището ни.

Текстове и снимки: Борислав ПАТАРИНСКИ

 

"Светиите" за 96-и път

   За 96-и път на 22 март в Угърчин се проведе пролетният празник "Светиите", организатор на който е Общината със съдействието на читалището ни. Макар да е стъпил на традицията, този празник и доста се е променил през годините. В него продължават да присъстват трационно народните песни и танци, но всяка година се вкарва и по нещо различно от предишната. 

Тази година празникът се състоя в читалището и на поляната пред него. Започна се с програма в читалищния салон с изпълнения на деца от детските градини на общината, училищата в Угърчин, Лесидрен и Кирчево, състави от читалищата в Угърчин, Кирчево и Драгана  и вокалната група "Чучулиги". 

После празникът продължи на поляната пред читалището. Близо два часа звучаха музиката и песните на оркестър "Калофер", в който една от солистките е угърчинката Надежда Джахова. Извиха се и хора. Известни кулинари от Угърчин, подпомогнати от ученици от кулинарната паралелка на училището в Угърчин, приготвиха и раздадоха на над двеста човека традиционната пъльовска яхния и курбан чорба. Във връзка с това на поляната бяха опънати и трапези. Пред входа на читалището беше организиран и базар от кулинарни и други изделия, приговени от ученици от СУ "Св. Св. Кирил и Методий". Изложени бяха и рисунки на децата от групата по рисуване към ОКБППМН.

На 3 март с трикольора начело

    И тази година в Угърчин отбелязахме Националния празник и 147 години от Освобождението на България от османско иго с ритуала по издигане на националното знаме в центъра на града и поднасяне на цветя пред паметника с имената на опълченците. След това в салона на читалището беше представена програма, посветена на празника. Тя беше подготвена от училището, но в нея се включиха и танцьорите ни от трите групи, както и вокална група "Чучулиги" към Общинската комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

Осмомартенски базар

   По инициатива на нашата библиотекарка Милена Найденова и Дома за стари хора, по повод Международния ден на жената - 8 март,  в читалището на 6,7 и 8 март се организира базар на изделия, сътворени от сръчните ръце и творческата фантазия на жени от Угърчин и Киркова махала. Участничките в базара отчетоха инициативата като успешна и вече обмислят в скоро време да организират следващия базар.

Почит към Апостола

 
Тази година в два дни, на 18 и 19 февруари, в Угърчин отдадохме почит към паметта и делото  на Апостола на свободата Васил Левски. На 18 февруари ученици от СУ "Св. Св. Кирил и Методий" представиха кратка програма и бяха поднесени венци и цветя пред паметната плоча на горния площад в центъра на града. На следващия ден децата от детската градина сториха същото. И в двата дни присъстваха и граждани на възпоменанието.

Мартеници от Баба Марта

 

  Вече повече от 10 години читалищната Баба Марта, придружена от нейните "асистенти", за 1 март раздава мартеници в Угърчин. Тази година, след като обиколиха различни места в центъра на града, сред които бяха и Общината и Дома за стари хора,  пълната кошница с мартеници бързо се изпразни. Още на 16-я ден от март  обаче ги свалихме, защото тогава първият щъркел кацна в  гнездото на паметника в центъра на Угърчин и според традицията трябваше да ги  окачим на плодно дръвче.

КОДОВЕ НА ИДЕНТИЧНОСТ

НАШИ СТАРИ РОДОСЛОВИЯ НА ИЗЛОЖБА В СОФИЯ

В Националния антропологичен музей към Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките в София на 14 ноември 2024 г. беше открита авторската изложба "КОДОВЕ НА ИДЕНТИЧНОСТ" на главен асистент д-р Росен Гацин. В тази изложба са представени стари български родове, които са оставили трайна следа след себе си. Представени са  снимки и документи от семейните архиви на известни българи. Важна част от експозицията са автентични родословни дървета  и родови истории на фамилии от различни райони на България. Сред показаните родословни дървета има и две от Угърчин - на Пеловския и Койнинския род.

На Пеловския род, чиито представители има не само в Угърчин, са отделени няколко табла и витрини, в които са показани снимки, семейни документи и др., предоставени основно от Георги Пеловски от с. Дерманци. Показан е и смъртният акт на най.дълго живелия българин - 130-годишният Йончо Пеловски ог с. Лик. В едната от витрините обаче е поставен и ръженът, символ на Пеловци от Угърчин, снимка от първата родова среща тук преди 50 години, както и родословието на Пеловци в България. Пред входа на двете зали, в които е разположена изложбата, пък се намира родословното дърво на Пеловския род от Угърчин, нарисувано от Кольо Присадашки за първата среща на този род. Изложбата ще бъде закрита в края на месец януари.

Текст и снимки: Борислав ПАТАРИНСКИ